Когато дъното е изгребано и последната кофа е излязла горе, работата изглежда свършена. Кладенецът е по-дълбок, водата започва да се връща и всичко се вижда наред.
Това обаче е половината. Другата половина е онова, което не се вижда: слоят по стените, съдържанието на пукнатините в зидарията и самата вода, която се връща в току-що разровено съоръжение. Изгребването се справя с масата на дъното, но не и с това.
Какво остава след изгребването
По стените на едно занемарено съоръжение се натрупва биофилм — хлъзгав слой, който се захваща за камъка и за фугите. Той не излиза с кофата, защото не лежи на дъното, а е прилепнал отстрани.
В пукнатините и зад разхлабените камъни също има натрупано. А ако вътре е попадала органика — листа, клони, животно — следите от разлагането ѝ остават в средата дълго след като самият остатък е изваден.
Какво прави дезинфекцията
Дезинфекцията обработва цялото вътрешно пространство, а не само дъното: стените, зидарията и водния обем. Прави се веднага след почистването, докато съоръжението е още отворено и достъпно — след като се затвори и водата се върне, достъпът до стените вече го няма.
Целта е съоръжението да тръгне отначало, в състояние, годно за ползване в домакинството, вместо чистото дъно да се замърси отново от това, което е останало горе по стените.
Какво да очаквате след това
Първото е размътването. То е от самата работа, не от дезинфекцията, и отминава. През този период е добре да се черпи вода — смяната ускорява избистрянето.
Второто е, че водата има нужда от време. Колко точно зависи от притока и от съоръжението: там, където водата се сменя бързо, всичко минава по-скоро.
За пиене или не — честният отговор
Тук е важно да няма недоразумение. Почистването и дезинфекцията подобряват състоянието на съоръжението и на водата в него. Но дали водата е годна за пиене се доказва само по един начин — с лабораторен анализ на проба.
Никой майстор не може да Ви каже по външен вид, че водата става за пиене, колкото и добре да изглежда. Ако ще я ползвате за пиене или за готвене, направете анализ след почистването. Ако е за поливане, за животни или за домакинска работа, въпросът стои по друг начин.
Защо се прави веднага, а не по-късно
Логичният въпрос е дали дезинфекцията не може да се отложи за по-удобен момент. На практика не си струва. Докато съоръжението е отворено и водата е ниска, до стените се стига лесно и обработката хваща цялата вътрешна повърхност. След като капакът се върне на мястото си и нивото се вдигне, същата работа се прави трудно и наполовина.
Освен това точно тогава съоръжението е най-уязвимо: дъното е разровено, водата е размътена и всичко, което е останало по стените, се разпределя наново из целия обем. Обработката в този момент хваща средата, преди тя да се е установила обратно.
Как да се поддържа след това
Най-голямата разлика я прави капакът. Плътен, здрав капак спира по-голямата част от това, което иначе пада вътре — листа, пръст, насекоми, дребни животни. Едно съоръжение с капак се затлачва в пъти по-бавно от открито.
Помага и това какво расте наоколо: дървета над отвора значат листа вътре всяка есен. И редовното черпене — застоялата вода в неползван кладенец е в по-лошо състояние от тази в кладенец, който работи.
Какво включва работата при всяко съоръжение е описано на страницата с услугите, а как протича самото почистване — в статията стъпка по стъпка.
