Този въпрос ми го задават почти на всеки обект, обикновено в края на деня, когато водата вече се връща и изглежда добре. И всеки път отговарям едно и също, макар да знам, че не е отговорът, който човекът иска да чуе.

Не знам. И никой, който я гледа, не знае.

Защо външният вид не доказва нищо

Бистротата е механично качество. Тя означава, че във водата няма достатъчно едри частици, за да разсейват светлината — нищо повече. Нещата, които правят една вода негодна за пиене, в огромната си част не се виждат: бактерии, нитрати, тежки метали, остатъци от торове или от изгребна яма наблизо.

Същото важи за вкуса и за миризмата. Те хващат част от проблемите — миризмата например е сериозен сигнал — но липсата им не доказва нищо в обратната посока. Вода може да изглежда, да мирише и да има вкус на напълно нормална и пак да не става за пиене.

Затова, когато някой ми каже „ама тя е бистра като сълза“, отговарям, че точно това е най-подвеждащото изречение в цялата тема.

Какво прави и какво не прави почистването

Изгребването маха наноса от дъното — заедно с органиката, която гние в него. Това е реално подобрение на състоянието на съоръжението.

Дезинфекцията след него се грижи за това, което остава по стените и във водата. Също реално подобрение.

Но и двете заедно не са доказателство за годност. Те подобряват изходната точка; те не казват нищо за източника на водата, за това какво влиза в нея под земята и какво има наоколо. Кладенец може да бъде идеално почистен и дезинфекциран и водата в него пак да не е за пиене — защото причината никога не е била в дъното.

Това е и причината никъде на този сайт да не пише, че след моята работа водата става питейна. Ако някой Ви го обещае, това е достатъчно основание да не му вярвате и за останалото.

Кое е единственото доказателство

Лабораторен анализ на водна проба. Той показва това, което не се вижда, и е единственото, което има тежест.

Прави се след почистването и дезинфекцията, не преди тях, и след като водата се е избистрила — иначе се изследва състояние, което така или иначе ще се промени. Как се взема пробата, за да значи нещо резултатът, съм описал в отделна статия, защото и там има начини да се сбърка.

А дотогава

Разумното е водата да се смята за техническа: за поливане, за двора, за миене отвън, за строителство. Не за пиене и не за готвене, не за къпане на малки деца и не за животни, ако наскоро е имало паднало животно или силна миризма.

Това не е предпазливост от юридически съображения. Просто разликата между „вероятно става“ и „знам, че става“ струва един анализ, а другата ѝ цена може да е много по-висока.

Ако имате въпроси около конкретното си съоръжение, обадете се и ми го опишете — консултацията е безплатна и за такива разговори също.