Когато извадя първата кофа от дъното на занемарен кладенец, хората обикновено се изненадват от две неща: колко е тежка и колко малко прилича на кал.
Тинята не е кал. Тя е слегнал пласт от всичко, което водата е оставила след себе си през годините — минерални частици, органика, ситен пясък, дребни камъни — притиснат отгоре от собствената си тежест и от водния стълб над него.
Защо се образува
Водата, която влиза в кладенеца, не е дестилирана. Тя носи със себе си разтворени вещества и ситни частици, които при успокояване падат надолу. Всяка година се отлага съвсем тънък слой — толкова тънък, че е невъзможно да се забележи.
Към него се добавя и органиката, попаднала отгоре: листа, тревни части, дребни животни. Тя не изгнива докрай под вода и без кислород, а се превръща в част от пласта.
Третият източник са самите стени. Старата зидария бавно се рони и това, което пада от нея, също ляга на дъното.
След трийсет или петдесет години без чистене резултатът е пласт, който може да е и половин метър. Оттам идва и най-честото изречение, което чувам след работата: „Кладенецът ни бил много по-дълбок, отколкото го помнехме.“
Защо пречи
Три неща. Първо, заема обем — там, където е тинята, няма вода, а това се усеща най-силно през лятото, когато всеки сантиметър има значение.
Второ, вдига се. При всяко черпене част от пласта тръгва нагоре и прави водата мътна. Колкото по-дебел е, толкова по-лесно се вдига и толкова по-дълго не ляга обратно.
Трето, запушва. Мястото, откъдето водата влиза в съоръжението, често е точно в долната част на стените — и когато тинята го покрие, притокът намалява. Това е една от причините за намалял приток, макар да не е единствената.
Към тези три се добавя и миризмата, когато органиката в пласта е много — за нея съм писал отделно.
Защо не се вади с помпа
Защото помпата вади това, което може да засмуче. Горният, по-рядък слой излиза; слегналият долен остава, защото е плътен, тежък и примесен с камъни, парчета дърво и каквото е падало вътре.
Затова се слиза долу и се работи с лопата и кофа. Пласт по пласт, докато се стигне до чатмите — а това се усеща с ръце, не се вижда от горе. Машината не различава къде свършва наносът и започва дъното; човек различава. Целият ред на работата е описан на страницата как работя.
Какво остава след изгребването
Остава чисто дъно и освободен приток. Водата се връща и през първите дни е размътена — това е от самата работа и отминава.
Не остава обаче гаранция, че тинята няма да се върне. Тя ще започне да се трупа отново от първия ден, защото причината ѝ е в самата вода. Разликата е в темпото: при съоръжение с капак и редовно ползване пластът расте бавно и следващото почистване е далеч напред във времето.
А ако водата ще се пие, изгребването и дезинфекцията не са доказателство за нищо — това го доказва само лабораторният анализ.