Мътната вода се търпи. Пясъкът се търпи известно време. Миризмата не се търпи от никого и това е добре, защото тя е признакът, който най-рядко е безобиден.
Откъде идва
В огромната част от случаите — от органика, която се разлага на дъното без достъп на кислород. Под вода и без въздух разлагането върви по друг път и отделя газове с характерната тежка миризма, която се усеща веднага щом се отвори капакът.
Органиката попада вътре по няколко начина. Листата и растителните остатъци влизат всяка есен, особено при геран с широк отвор и без капак. Дребни животни падат вътре и не могат да излязат. Понякога нещо по-голямо също — това е отделна ситуация, за която съм писал в статията за паднал предмет или животно в кладенеца.
Втората възможност е застояла вода. Съоръжение, което не се ползва месеци наред, няма движение и обмен. Тогава миризмата може да се появи и без голямо количество органика, просто защото нищо не се е сменяло.
Третата е повърхностна вода, която влиза през напукани стени и носи със себе си каквото има отгоре. Това се познава по времето: миризмата се усилва след дъжд.
Кога е сериозно
Винаги си заслужава да се погледне, но има случаи, при които не бива да се отлага: когато миризмата се е появила внезапно и силно, когато е специфично гнилостна и когато водата едновременно с това е променила цвета си.
Дотогава — и това е важното — водата не бива да се пие. Не защото със сигурност е опасна, а защото не се знае, а миризмата е достатъчна причина да не се проверява по метода на пробата.
Какво помага
Ако източникът е на дъното, той трябва да излезе. Изгребването до чатмите маха пласта заедно с органиката в него; частичното изпомпване не го прави, защото слегналото остава долу.
След изгребването идва дезинфекцията, която се грижи за това, което остава по стените и във водата. Двете вървят заедно и точно при миризма разделянето им няма смисъл.
После е нужно време. Водата се сменя, миризмата отслабва постепенно и обикновено изчезва, когато съоръжението е било източникът. Ако не изчезне — значи източникът не е бил вътре и разговорът е друг.
И едно предупреждение
Миризмата от кладенец е и сигнал за безопасност, не само за качество на водата. Газовете от разлагане се събират в затвореното пространство долу и изместват въздуха.
Затова при усетена миризма важи най-силно правилото, което важи и без нея: никой не слиза сам в кладенец, за да провери какво има. Писал съм защо в безопасно ли е слизането в кладенец. Обадете се и го опишете — това е достатъчно, за да преценя какво Ви предстои.